Нахут – една много позната ни храна, която обаче е силно пренебрегвана, въпреки неоспоримите си качества и ползи за нашето здраве!
Познаваме го главно от страгалите и от кафето-леблебия. В действителност семената му могат да се използват – цели или след предварително смилане – за редица вкусни и полезни ястия, като питателните и много полезни супи, каши, гювечи, сосове и какво ли още не. В сравнение с останалите бобови растения нахутът не образува толкова излишни газове в стомашно-чревния тракт и тази негова особеност сигурно ще му отдели подобаващо челно място в диетологията на бъдещето.
Легенда разказва как това, буквално в превод “намигащо” грахче, върнало на една безкрайно тъжна и мрачна древна принцеса отново усмивката на лицето. Подобно на известната и една от най-обичаната от децата приказка на най-големия приказник на всички времена, Андерсен, за “Принцесата и граховото зърно”, най-отдолу, под последния дюшек и последното пухено покривало, поставили не грахче, а… нахут. И чудото се случило – тя започнала да се смее с глас!
Нахутът е една от най-популярните и много питателни храни на Ориента, но печели заслужено широко използване при привържениците на здравословното хранене и в Западна Европа. Още седем хиляди години пр.Хр. той е използван широко в Индия, Средиземноморието и Мала Азия. Още в древен Рим се дават сведения, че предприемчиви търговци са го консервирали в амфори и са го изнасяли далече по света. Нахутът представлява храст, достигащ височина до петдесет сантиметра. Той е особено топлолюбив, но всъщност е извънредно непретенциозен. Издържа на всякакви екстремни природни условия – буря и дъжд, суша и вятър. Днес нахутът задължително присъства на масата на индусите, пакистанците, турците, испанците и латиноамериканците.
Употребата на нахута поставя отново въпроса за това коя е най-естествената храна за човека – безмесните храни или месото. И оттук вечният въпрос – месоядство или вегетарианство?
Вегетарианската храна е полезна не само за възрастните хора, но за хората на всяка една възраст. Като основно нейно преимущество се изтъква фактът, че вегетарианската храна не отделя токсини в човешкия организъм, за разлика от месото.
Научно доказано е, че десет от двадесет и петте аминокисилени, влизащи в компонента на белтъчините, не могат да се образуват сами в нашия организъм. Можем да ги набавим единствено чрез храната, но погрешно се смята, че те се съдържат само в животинското месо. А те се съдържат и в млякото, но ги има и в ядките и много зърнени храни (предимно в покълналото жито, но в това число и нахут). Ето защо тази храна може спокойно да бъде достатъчно пълноценна и да ни набави всички така незаменими аминокиселини.
Нахутът притежава толкова незаменимите въглехидрати и фибри, съдържащи се в зърнените храни, плодовете, бобовите, ядките, зеленчуците и млякото. А богатите на скорбяла храни, като пълнозърнестите (към които спада и нахутът), кореноплодните зеленчуци, бобовите и бананите, трябва да представляват половината от калориите, които приема хранещият се здравословно човек.
Нахутът освен това съдържа и много белтъчини (протеини), които се съдържат и във всички плодове и зеленчуци, особено в граха, боба, лещата, зърнените храни, ядките, семената, кълновете и картофите. Нахутът съдържа още незаменими минерали и много витамини. Нахутът чувствително понижава нивото на холестерола. Той е важен хранителен елемент и за бременните жени, но също предпазва и от заболявания на простата.